Новини

Зехтин, салам и „дребни храсти“: Менюто на екстремния катерач

  • 1 юни, 2016
  • СПК
  • 0 Comments

Затворeте очи и си представете, че ще прекарате нощта свити в палатка в планината. Планина висока 6400 метра. Хималаите. При температури под нулата. За четири дни. Това може да е най-лошият ви кошмар, но за някои катерачи и алпинисти това е просто една сряда в офиса.  Вероятно никой не е по-добре запознат с това упражнение от филмовия режисьор и атлет Джими Чин. За него е не просто рутинно занимание да си играе със смъртта в приключения като каране на ски при лавиноопасни условия, той е и прочут фотограф, който улавя всеки мъчителен миг с обектива си.

Чин ни разказа как човек се храни и как си готви (да, как готви) по време на експедиция. Внимание! Не говорим за къмпингуване в луксозни условия. Става въпрос за меню от овесена каша и кус-кус в 12 поредни дни, вземане на храна за 7 дни, но  принудително оставане в планината  за 18, ползване на един и същи съд и споделяне на лъжица от трима души – и всичко това в условия на затруднени движения и по-слаба мозъчна дейност поради убийствено ниските температури и разредения въздух. Това си е приключенско хранене и то на най-голяма висота.

 

jimmy-chin

Това прилича ли ви на лицето на човек, който доброволно би се хранил с храсти?: Синмка: Бен Муун

С какво се храните, когато сте на експедиция?

Джими Чин: Менюто е доста непретенциозно. Когато се опитахме да изкачим Меру [темата на едноименния документален филм, който Чин режисира съвместно с жена си Chai Vasarhalyi (Чай Васархали)], менюто ни беше наистина семпло. Сутрин се хранехме с овесена каша с протеин на прах и сушени боровинки. Приготвяхме си и питие с прах от Perpetuem  [протеинов прах с формула за атлети в дисциплини, изискващи висока физическа издръжливост] и го пиехме три пъти на ден. Нямаше кой знае какъв вкус, но пък беше горещ и плътен и това беше приятно. Докато се катерехме, хапвахме по няколко енергийни гела и блокчета.

Имаш ли блокчета и гелове с любим вкус?

Не, това е просто гориво. Но едно от най-ценните ни притежания беше Heath бар, който разделяхме на три всяка вечер. Вечеряхме кус-кус, но това беше просто средство за приема на зехтин.

 

Експедицията до Меру, Гарвал, Индия

Катерене (и хранене) на голяма височина. Снимка Ренан Озтурк

 

Защо точно зехтин?

Той наистина изобилства от калории съотнесено към теглото му и е просто чудесен на вкус. Слагахме го в кус-куса заедно с парченца твърд италиански салам и пармезан. В планината се използва твърдо сирене, тъй като е трайно, можеш просто да го хвърлиш на дъното на раницата и знаеш, че няма да се смачка. Това беше единственото ястие в нашето меню и толкова. Конрад  [Анкер, партньорът в катеренето на Ренан Озтурк] смята, че колкото по-малко решения се налага да вземаш при този сценарий, толкова по-добре. Когато изкачваш един толкова предизвикателен връх като Меру, ефективността е всичко. Дори едно толкова незначително решение, като това какво да вечеряш, означава изразходване на енергия, която ти е нужна за други, по-драматични решеня.

Чакайте малко! Как се готвят овесена каша и кус-кус на ръба на скала?

В порталеджето разполагате с висяща печка. Буквално кипвате водата и сипвате кус-куса вътре. Имахме само една лъжица, за да намалим до минимум тежестта на екипировката си; просто хапваш една хапка и предаваш нататък.

Като говорим за драматични ситуации, не ви ли свърши храната почти изцяло по време на експедицията?

Да. Обикновено преценяваме колко дни ще са ни нужни, за да изкачим планината, на базата на това колко трудно изглежда изкачването – примесено с малка доза оптимизъм. Бяхме планирали да се катерим седем дни и носехме съответното количество храна.

Но след като се бяхме катерили два дни, ни застигна четиридневна буря.  До там бяха шест дни, след това продължихме да се катерим още 12 дни. Освен това, при наистина ниските температури се изразходват хиляди калории.

Това звучи доста мизерно.

Наясно си, когато се захващаш с всичко това. Знаеш, че ако наистина физически ще се подложиш на това, ще има някакъв вид лишение. Бях ходил на многобройни експедиции, най-малко 15 заедно с Конрад. И всеки път като правило свалях по около 5-10 килограма. По време на бурята следяхме строго за дажбите и не се хранехме толкова. Не се движиш, така че на практика изпадаш в хибернация.

Експедицията до северната страна на Меру, 2011

Гледката от базовия лагер преди началото на експедицията. Снимка: Джими Чин

 

Имахте ли фантазии за храна?

По цял ден си мислехме за храна, за неща като чийзбургери, пица, сочна пържола от филе. Забавното е, че накрая разговорите не приключват с теми за секс, както обикновено става [между приятели]. Това е градацията на потребностите. Тази основна потребност не е удовлетворена, затова казваш „Нека си говорим още за храна!“

Кое е най-странното нещо, което си ял по време на експедиция?

Преди съм опитвал съм да ям малки храстчета. Бяхме сами на повече от двайсетдневен траверс, проследявайки миграцията на застрашена антилопа през платото Чанг Танг. Казахме си: „Аха, значи с това се хранели, трябва да пробваме и ние.”

Просто изкоренявахте малки храстчета и ги ядяхте?

Да. Не бяха толкова лоши на вкус!

По материали от bonappetit.com 

Share This Story

Categories

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *