Новини

За 13 дни на връх Манаслу- 8156 м.

  • 26 сеп., 2017
  • СПК
  • 0 Comments

На 25.09.2017 г. българският алпинист Иван Томов изкачва поредния си осемхилядник – връх Манаслу ( 8156 м.), който е и осмият най-висок връх в света. Ето краткия му разказ каква е обстановката в базов лагер, във височините лагери и разликата между това да изкачваш осемхилядник в Непал и в Пакистан:

„И така. Манаслу. Стартирах тази нощ в 1:30 и се качих в 6:05 от лагер 4 (7440 м.) и си слязох в базов лагер (5000 м.) в 13:00 часа. Изкачих се на 13 ден след пристигането в Базов лагер прекарвайки 6 нощи в планината и 7 в базов.Това е сухата статистика.

Другото няма да е много и е чисто лично мое мнение. Тези 13 дни не могат да бъдат наречени височинен алпинизъм, по-скоро височиненн трекинг. Платихме си по 250 $ за всички въжета до самия връх. Тук е така, ако искаш наистина да се занимаваш с височинен алпинизъм хващаш си як партньор и правите премиера с изцяло ваш инвентар. За останалите клиенти се прави търг преди началото на сезона в Непал и тази година 7 Summits го спечели. Съответно всички останали фирми заплащат на тях за всички въжета и стълби по маршрута. След тегавия опит от трите пакистански експедиции Непал и Манаслу ми се сториха рай.

Базов лагер.

Базов лагер.

В Пакистан: почва ти трека и забравяш за легло, интернет и всякакви други глезотии. Просто се настройваш, че влизаш в матрицата за 30-40 дни. В Непал: лоджии, села, легла, бира, водка, интернет. Живот навсякъде. Въпреки, че минавахме през превали над 5000 м. бяхме постоянно в цивилизация. Същата история и в базов лагер. Интернета струва 12 $ за 2 дни, което е супер – планираш да почиваш-ползваш интернет, планираш да ходиш на аклиматизация-никой не те таксува. От долното село Самагаон (3400 м. и 2 часа слизане) може да си поръчаш кашон бира, водка, уиски и какво ли не. Дори долнопробна непалска ракия. Аз съм в състава на 33-членна руско-украинска експедиция, така че….Този рай за алпиниста донякъде ме отпусна и допуснах може би единствената си грешка още първата вечер в БЛ, но за нея ще спомена накрая, защото не се оказа фатална. Но повлия на някои от решенията ми. Например, реших да експериментирам и да се щадя и за пръв път да опитам да изкача осемхилядник само с едно аклиматизационно излизане. Пристигнахме на 14 септември 2017 г. в базов лагер и на 16-ти отидохме и преспахме в Лагер 1 на 5800, на 17-ти в Лагер 2 на 6200 и на 18-ти в Лагер 3 на 6800, като този ден за аклиматизация се разходих до 7050 (исках още една моя теория да докажа, че може да се изкачи нещо 7000 без аклиматизация, разбира се не всичко и невинаги, много е относително, на Аконкагуа тотално се провалих). На 19-ти си слязох в БЛ и започна прозорец от лошо време който продължи до 23-ти.Още на 18 септември върхът беше разпечатан от 6 шерпи и 2 клиенти, така нареченият fishing team (хората отговорни за въжетата) и следващите 2 дни още 2-ма човека се качиха от нашата агенция. Всичките разбира се с биберони и детегледачки по лагерите. Ще спомена за нашия клиент Азнаур и шефът на агенцията ни. Те пристигнаха в петък, стояха в базов лагер до неделя заради Пуджата и в понеделник отидоха в лагер 1 и преспаха там. На другия ден Чатур с 6 кислородни бутилки, всяка по 4 кг и целия багаж на Азнаур се изстреляха в Л3, починаха няколко часа и в 7:30 вечерта започнаха кислородната атака. На другия ден в 7:22 ч. бяха на върха и си слязоха в Л1 и оттам в БЛ. Според мен, ако ще използваш всички прелести на шнорхела и не ти дреме как ще се изкачваш, то това е начина. идваш в базов лагер и за 5-6 дни си свършваш работата.Явно не Ред бул, а кислородът дава криле. Така тръгнахме в лошо време на 23-ти септември към Л1. На другия ден се прехвърлихме в Л3. Тук на мен ми дойде идеята да опитаме атака от Л3. Вече се бе случвало на Броуд пик и сега условията бяха в пъти по-благоприятни-пъртина до върха, елементарен терен, наличието на Л4, където можехме да вземем глътка въздух и да продължим. Уви, казахстанеца и унгареца, с които бях в един отбор не ме подкрепиха, твърде уморени се били чувствали от прехода от 5800 до 6800 м.. Изкушавах се сам да се пробвам, но бях взел под крилото си казахстанеца. Беше му първи осемхилядник и допускаше доста грешки, основно бързане когато не трябва и неверие в собствените си сили. Така заложихме на „бетонното“ икзачване от лагер 4 и на 25-ти септември се изместихме там. Казахастанецът искаше да стартираме в полунощ, но го озаптих и тръгнахме в 1:30 ч. сутринта. Дори това беше твърде рано. Температурата на въздуха -17, вятърът 30 км/ч, усещане за -25. Поотвикнах от подобни студове, оосбено на височина между 7500 и 8000. Това ме накара да вървя с моето си темпо, иначе съвсем замзръзвах.По пътя изпреварих всички тръгнали в 23, 00 и 01 часа. Единствено преди мен стъпиха горе 3-ма човека стартирали в 22:30 ч. И аз се озовах в позицията на Боян да блъскам пъртина на разни кислородаджии. И шерпите отказваха да вървят пред мен, а на мен ми бе твърде студено за да се правя също на ударен. Вятърът бе толкова силен, че замиташе следите буквално 10-15 м зад мен. Така в 6:05 се озовах горе. Първите трима тъкмо слизаха. Бях сам, нямаше кой да ми направи и една снимка, а резултатите от самоснимачката са меко казано неудовлетворителни.

21992740_10213180606697248_7012470358338665858_o

Две от трите ми батерии на фотоапарата се разредиха, въпреки, че ги пазех във вътрешния джоб на пухенката си. Затова и почти няма снимки. Постоях горе на върха вероятно не повече от 5 минути. Ръцете ми премръзнаха от опитите ми да направя някоя снимка без ръкавици.Тръгнах надолу, събрах две палатки от лагерите 3 и 4, за да ги улесня момчетата и си слязох в базов днеска.

21994384_10213180627817776_1391397622894023146_o

Това е в общи линии късичката ми почивка. А, щях да забравя грешката си в началото, моралът налага да го кажа, за да не би някой друг също да стъпи върху същата отика. НИКОГА НЕ ХОДЕТЕ С ЧЕХЛИ В БАЗОВ ЛАГЕР! Аз си позволих този лукс и това замалко да ми коства всичко. Спънах се през нощта в едни камънаци покрай палатка си.Всички бяха заспали, омотах се с един парцал и така изкарах до сутринта. На другия ден лекарят на 16 членната кубанска експедиция ми каза, че е за шиене и е най-добре да приключвам с всичко и да си ходя, тъй като практически няма как да избегна инфекциите, а на височина 5000 м. всичко зараства много бавно. Все пак излезе разбран, проми ме доколкото можа, намаза ме с йодова паста , превързва ме и на другия ден с шише обезболяващи и бинт тръгнах да се аклиматизирам. Слава Богу не ме боля и не използвах никави хапчета и превръзки по лагерите. Но можеше и да не имам този късмет. Те така. Лесна и бърза експедиция. Самият връх е елементарен, нещо като 1.5-2 пъти по-голям от Ленин. Днеска изброих само 4 рапела надолу, до самия връх не използвах никаква осигуровка. Ясно ми е, че ледопадът всяка година е различен. но тази година беше доста по-неприятен от предходни години според стари участници и шерпи.

22096201_10213180607777275_5372592106359039386_o

 

Снимки: Иван Томов

Share This Story

Categories

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *