Месец след първия паднал връх дойде ред и на втория преход – насочихме се право към Черни връх. Този път една млада дама допълни компанията – достойна кандидат алпинистка – Вера. . Изненади не липсваха – до Алеко прелетяхме с кабинковия лифт на „Витоша ски“, с което няколко детски мечти се превърнаха в реалност. Една от най-големите атракции по време на прехода бе падналият вече сняг –все още дефицит в центъра на града. На изкушението да се замерват със снежни топки не устояха дори някои от нас. С малко повече кал от предвиденото част от групата се добра скорострелно до върха, останалите предпочетоха да пестят силите си за следващия преход.
Накрая на деня всеки от нас трябваше да покаже своите умения в планинското бягане, за да можем да се доберем на време до лифта. Но все пак успяхме – две минути преди това и последният член на нашата група успя да се качи и всички слезнахме благополучно в София. Както се казва – апетитът идва с яденето и всеки искаше да разбере кой ще бъде следващият изкачен връх…

Снимки