Март 2014 година, дълбоко в Пакистан. От базовия лагер на Нанга Парбат идват негативни новини. За поредна година и десетки опити, деветият по височина връх на планетата продължава да не е превзет. Нека обаче да се върнем няколко месеца назад.
Алпинистите дръзнали да поемат към Нанга Парбат
Противно на очакванията новините за зимните опити за изкачване на Нанга Парбат бяха оскъдни. Чак пред последната седмица на февруари се забеляза някакво “раздвижване” по тази тема. Първоначално се мислеше, че един екип ще пробва Планината убиец (Както е известен сред алпинистите Нанга Парбат) през зимата. Това беше групата, съставена от Симоне Моро, Дейвид Гьотлер и Емилио Превитали. Малко след това се разбра, че в полите на Нанга Парбат има втори екип – полски. За разлика от групата на световноизвестния Симоне Моро, която беше доста подкрепена финансово, тази на поляците нямаше същите финансови възможности. Може би тук се крие причината защо не се знаеше много за тях.
Поради спецификата на изкачването, което бяха избрали двата екипа, а именно експедиционен стил, те прекараха целия януари месец в изграждане на лагери и фиксиране на въжета нагоре към върха. През януари месец нямаше опити за щурмуване на Нанга Парбат, а в началото на февруари високите му части продължаваха да бъдат недостъпни. Например, към средата на февруари поляците нямаха изграден Лагер 3. Към края на месеца, обаче, се отвори прозорец, който позволяваше да помечтаем дори за достигане на върха. Лагерите бяха готови, екипировката беше качена, въжетата, макар и заровени бяха използваеми, оставаше само да има няколко дни “хубаво време”. По стандартите на Нанга Парбат “хубаво време” означава липса на ураганен вятър и температури “само” от около -30 градуса.
Щурмът към Нанга Парбат
Последните 10 дни стана интересно. Изведнъж алпинистите получиха информация, че се предвижда в следващите дни над Нанга Парбат да властва въпросното “хубаво време”. Екипите започнаха да сноват нагоре-надолу по склоновете на Планината убиец и се заговори за атака на самия връх. Дойде и големият ден. Двата отбора тръгнаха нагоре и изглеждаше, че няма какво да ги спре по пътя им към първото зимно изкачване на Нанга Парбат, независимо кой пръв ще стъпи на върха. В края на 28 февруари, нещата постепенно започнаха да излизат от контрол. Смятаният за най-опитен алпинист от всички – Симоне Моро изненадващо започна спускане към базовия лагер. Причината се оказа изключително проста – сериозни стомашни проблеми, придружени от повръщане. На височината от над 6000 метра подобно нещо бързо ще те изведе извън строя, а смъртта също не е изключена. Италианецът прекарал тежко слизане, което може да се нарече чисто оцеляване. Наложило се да търси укритие в ледени пещери по склоновете на Нанга Парбат.. По негови думи, Симоне Моро се заразил с бактерията от канчето, което използвал. През цялото време, когато са били на Нанга Парбат в това канче е приготвял различна храна, спагети и други неща. Когато сипал в него вода, за да приготви чай и отпил… бактерията попаднала в организма му. Оттам вече всичко е ясно – повръщане, отпадналост, обезводняване.
Но не всичко било загубено. На няколко хиляди метра над морското равнище бил сформиран нов екип, който се устремил към покоряване на Нанга Парбат – Томаш Мацкиевич и Давид Гьотлер. Един поляк и един немец. Двамата прекарали нощта в Лагер 4, на около 7000 метра. На следващия ден алпинистите достигнали до 7200 метра, където са взели трудното решение да прекратят атаката към върха. Причината е силен вятър и много, много студено време, придружено с наближаващи облаци. Това означава само едно – и тази година Нанга Парбат няма да бъде покорен. По всяка вероятност екипите повече няма да предприемат нови опити за изкачване на върха. Всички в момента са в базовия лагер, а здравословните проблеми на Моро са олекнали при слизане на по-малка височина.
Така от всички върхове над 8000 метра само К2 и Нанга Парбат остават непревзети през зимата.