Нещата, които не знаете за Еверест…или поне не всички.

Намче – Базар – около 3500м.

 

 

След като на 18-ти април загинаха 16 шерпи, пометени от лавина малко над базовия лагер на Еверест, светът реагира със смесени чувства – от скръб до възмущение. А много често и с двете. Наистина ли нечие желание за приключение струва толкова много животи? Но мястото, което заемат шерпите – етническата група населяваща подстъпите на Еверест, е едно от многото неясноти витаещи около най-високият връх на планетата ни.

 

1. Еверест е най-трудният връх за изкачване
Еверест е висок точно 8848м. Или поне това показа последното му замерване. Освен това е и много опасен. Повече от 250 са жертвите му, откакто лавина убива 7 шерпи във водената от британския изследовател Джордж Малъри експедиция през 1924 г. Планината може по много и разнообразни начини да отнеме човешки живот: ледени пукнатини, белодробен и мозъчен оток, падания, дизентерия, сърдечен удар, хипотермия и др. Но освен тези опасности, върхът не е труден в техническо отношение.
Повече от 5 000 алпинисти са изкачили Еверест до този момент – главно по два маршрута: Югоизточния ръб, от страна на Непал и Североизточния ръб откъм Тибет. Това са маршрутите, които опитни катерачи определят като „разходка”, зашото те са бавни, дълги и отнемащи много усилия. Гидове като Дейв Хан са достигали до върха 15 пъти (повече от всеки друг нешерп), а Апа Шерпа и Фурба Таши шерпа са достигали до върха феноменалните 21 пъти. За сравнение – вторият по височина връх в света К2 – 8 611м. е в пъти по-опасен и труден в техническо отношение.

 

2. Изкачването на Еверест те отвежда сред дивата пустош
За да се достигне базовия лагер на Еверест откъм Непал се лети до Лукла ( 2860 м.) и се преминава през Намче-Базар. Желаещите на стъпят на покрива на света продължават пеша до базовия лагер – 5 380 м., под ледопадът Кхумбу. Това отнема от 6 до 10 дни, като по този начин се прави плавна височинна аклиматизация, което спомага да се избегне височинната болест. Багажът до базовия лагер се пренася с товарни животни. Но е много важно да не се объркат два термина – сурова среда и дива природа.
В районна на Намче-базар – столицата на шерпите ( около 3 500 м. надморска височина), решилите да изкачат Еверест, разполагат с широкоекранни телевизори, кафе машини за еспресо, банкомати и интернет – кафенета.
С две думи базовият лагер прилича на малък град. Разполага с болница, пунктове за оказва на първа помощ, шатри предназначени за кухнии, комуникационни шатри и други подобни улесняващи различните експедиции. През 2012 г. една от най-големите компании за организация на комерсиални експедиции (Himalayan Experience) организира дегустация на уиски. В последствие обособи и шатра, играеща ролята на нощен клуб.
Еверест дори има огромен проблем с отпадъците. Когато варелите обособени за боклук се напълнят, шерпите ги извличат до най-близкото населено място – Горак Шерп ( Gorak Shep), където ги изхърлят в специално направени ями. Междувременно, малко над базовия лагер, мнозинството от катерачи намират малки пукнатини, където да се облекчават физиологическите си нужди. Резултатът от това е, че върхът се превръща в една голяма фекална бомба и цялата мръсотия се свлича обратно в базовия лагер. През 2012 г. Ули Щек заявява, че не би си топил сняг за вода във втория базов лагер под Еверест, защото се опасява, че ниската температура на кипене на тази височина е неспособна да убие всички микроби.

 

Към II част