Подценяването на условията на върха често е с фатален край.

3. Шерпите са най-добрите катерачи в света
Шерпите – живеят в Тибет и са пристигнали по тези земи преди векове, имат генетическо преимущество спрямо западняците. Проучване, проведено през 2010 г. в Калифорнийския университет „Бъркли”, открива повече от 30 генетични различия в телата на шерпите, които ги правят много по-издържливи на висока надморска височина. Един от тях е ЕПАС 1, познат още като „супер – атлетичен” ген, защото е свързан с по-добрата усвояемост на кислорода от тялото.
Но понякога на тях им липсва тренинг, опит и подходяща екипировка. Исторически шерпите са били използвани за пренасяне на багаж. До края на 90-те години на миналия век е било съвсем обичайно да се видат шерпи с маратонки и памучни дрехи.
Това бързо се променя. По-добрата подготовка и екипировка стават по-лесно достъпни населението на Тибет от началото на новия век. Това се дължи на факта, че са проведени редица обучения свързани с планината сред тях. Не малка част от шерпите взимат сертификати, с които вече могат да водят организирани групи към върха, а не просто да изнасят багаж. В днешни дни вече няма разлика в оборудването на шерпите и западните гидове, водещи групи.

 

4. Желаещите, които искат да изкачат Еверест в повечето случаи са аматьори, търсещи силни усещания.
Всяка година е пълна с истории за хора, които пристигат под Еверест, с никакъв или с почти никакакъв опит, за да осъществяват мечтата си – или поне да се опитат – да изкачат най-високият връх на планетата. Точно такава е и историята на Айдин Ирмак, мъж на средна възраст от Ню Йорк, който няма никакъв опит в планината, но това не го възпира през 2012 г. да пристигне в базовия лагер на Еверест. Неговата цел е да изкачи върха…носейки градското си колело до горе. Същата година, Шария Шах – Клорфайн, млада жена от Канада от индийски произход, тренира усилено за Еверест с тежка раница на гърба, като преди това няма нито едно изкачване в планина… Ирмак все пак успява да качи върхът без своето колело, но се налага да бъде евакуиран на слизане. Шах – Клорфайн обаче няма този късмет. Загива на слизане. Причината според някои се корени в това, че пътеките са били „задръстени” от други хора, слизащи от върха.
Тези случки са по-скоро изключение. Изкачването на Еверест като част от комерсиална експедиция, изисква поне няколко години опит преди това. Повечето хора започват с Монт Блан в Алпите, Денали – най-високият връх в Северна Америка или Аконкагуа в Андите. Цената, която трябва да се плати, за да си част от подобна експедиция също възпира част от неподготвените планинари – тя е между 35 000 и 100 000 $. Като в тези цени не е включена екипировка и самолетни билети.

 

5. Лавината, която уби 16 шерпи е нещо необичайно.
Последните заключения направени след 18-ти април, когато падна лавината, показват, че това е било нещо очаквано. Относно това, Ню Йорк Таймс написа: „ Те се промъкват един по един ( алпинист и шерпи)по стълби, подпряни на пукнатини, натоварени с провизии и екипировка, докато през цялото време наблюдават как ледникът ( Кхумбу) е надвиснал над тях, надявайки се, че няма да е тази годината, когато всичко ще се срути над главите им.”
В интерес на истината, малки части от ледника се отчупват всекидневно и всички експедиции са били ужасени от тези малки „знаци”. През 2012 г. Ръсел Брайс, новозеландският основател и лидер на една от най-големите компании за комерсиални експедиции (Himalayan Experience), решава да отмени експедиция водена от него, именно поради опасения от срутвания на същия този ледник, отнел 16 човешки живота през пролетта на 2014 г.

 

По материали от Вашингтон Поуст.

 

Към I част.