Зимата идва, а с нея и нов опит да се достигне свръхчовешкото.
Идва зимата. Любим сезон, за всеки, който иска да премине отвъд границите на човешките възможности. Да отиде там, където никой никога преди това не е бил.
Миналата зимата не бе изключение. Каймакът на височинния алпинизъм се опита да изкачи неизкачвания през зимата Нанга Парбат. Не успяха. Но може би дадоха кураж на всички, които следяха със затаен дъх драматичното им изкачване. Някъде там, сред целия шум около многото спонсори, се прокрадна вестта, че и група полски алпинисти се опитва да направи същото. Моментално привлякоха интереса към себе си. Те не бяха комерсиална експедиция. Бяха просто група алпинисти готови на всичко, за да достигнат границите на човешките възможности…а и отвъд тях.
Тази зима ни предлага нов опит. Този път изглежда залогът е по-голям.
Денис Урубко, един от исполините във височинния алпинизъм. Изкачил всички осемхилядници за 9 години (2000-2009) и правил зимни изкачвания на редица върхове смятани за невъзможни е едва на 41 години. А сега през сезон 2014-2015 в зимните месеци Урубко, в компанията на Артьом Браун, Дмитри Синьев, Адам Биелецки и Алекс Чикон, ще се опитат да изкачат втория по височина връх на планетата К2 (8 611 м), през зимата (неправено досега), от северната му страна (също неправено дори през лятото). Планът е меко казано амбициозен, но в екипа от 5 човека е само най-доброто от световния алпинизъм. Скоро ще пишем по-обстойно за експедицията и нейните членове.
Ето какво казва Алекс Чикон, един от участниците в експедицията, пред испанското авторитетно издание на “Desnivel:
“Ние избрахме северната страна на К-2, защото в масива през зимата доминират ветровете от югозапад и по този начин ще бъдем защитени от тях. А трябва да се преборим с много проблеми преди тръгването. На мене, например, не ми достигат парите.
Не сме си изяснили докрай всички въпроси, свързани с придвижването до базовия лагер. Камилите могат да стигнат до 3800 м височина, а оттам има още 20 часа път до подножието. Това означава, че ще ни трябват около 15 дни за пренасянето на целия ни багаж до т. нар. Стар италиански базов лагер. Много е важно да намерим носачи за тази отсечка, което е много проблематично. Но ситуацията би се усложнила неимоверно, ако се наложи да изразходваме сили за самостоятелно пренасяне на екипировката, храната, горивото и така нататък.
Всичко това налага много сериозна общофизическа и психологическа подготовка. Аз съм човек, който трудно става рано, но всяка сутрин започвам първата си за деня тренировка в 07.30 часа. Втората е следобед. Катеря се или тичам, като се старая натоварването да е максимално, да стигам до изпитване на болка. Иначе нещата няма да се получат. Старая се да не ям по два дни, а само да пия вода. Необходимо е да подготвя тялото си максимално добре за функциониране в екстремни условия”.
За нас остава единствено да им пожелаем успех.
Повече информация относно самата експедиция може да намерите тук.