Доброволческата ни дейност през 2014 г.
Ето как видяхме ние изминалта година, през която успяхме да предадем още малко от магията на планината на децата от дом Петко Р. Славейков. Неотлъчно ни помагаха и приятелите ни от Фондация “Дечица”.
Преход 1 „Из Чуйпетлово“
Първият преход с децата за новата 2014 година малко закъсня, поради неблагоприятното време за разходки в планината. Едвам дочакали края на май, събрахме децата и „Дечица“-та и поехме към добрата стара Витоша – да се порадваме на обещаната пролука слънце за уикенда. Уви, времето ни изигра и малко след като поехме по пътеката от с. Чуйпетлово към с. Ярлово започна да вали слаб дъжд, който постепенно се усили и ни принуди да поемем обратно към колите и да променим плана за деня. Този ден децата научиха, че планинарите може и да не се боят от дъжд, но и че героите винаги си носят дъждобран в раницата.
На връщане някой се изкряска „Поляна!“ и всички дружно нахлухме в нечия частна собственост. Междувременно дъждът бе спрял, тревата висока и мека, а ние предвидливо се бяхме снабдили с топки, фризби и федербал. Денят премина в игри, смях, скачане, а някои дори се и полюляха. Научихме, че дори и да не стигнеш желаната цел, винаги можеш доволно да се позабавляваш.
Денят бе и тъжен. За последен път на преход с нас дойде един от най-верните ни приятели – Гого. Няколко дни след това Гого замина за Италия при новите си родители. Един от най-малките ни последователи, той неотлъчно бе с нас на всички преходи и упорито катереше баирите с кексче в ръка.
Дойде време да покажем на малките ни приятели очарователната Рила. А какво по-добре от върха, под който са израснали поколения доказали се планинари.
Част от нас пренощува на заслон “Страшното езеро”, затова през неделната утрин посрещнахме децата и доброволците от Фондация “Дечица” пред ЦПШ. Денят беше типичен летен ден – топъл и кристално чист. Напрежението витаеше във въздуха от предстоящото изкачване.
След едночасовото изкачване до хижа Мальовица, всички бяха изплезили вече езици и се наложи скоростно да бъдат преоблечни мокрите памучни тениски, да починем и да потегляме към същинската ни цел – връх Мальовица. В началото бяхме много, но към върха продължиха малцина. Лека-полека по пътя нагоре отпадаха част от възрастните, но като че ли децата имаха свой уникален източник на енергия. Колкото по-високо се качвахме, толкова по-трудно успявахме да ходим…или подтичкваме с тяхното темпо. Върхът бе пред тях и те го знаеха. Една нетърпелива групичка се отцепи напред и скоро вече не ги виждахме. Основната група продължи в добро темпо.
Неусетно започнахме да наближаваме часа, който бе определен за връщане. Върхът същевременно бе обвит от кълбета облаци. Стигнахме до Еленино езеро, където бе предвидена и кратка почивка. Така де…за нас, не за децата, които подскачаха около нас нетърпеливи да продължим нагоре. От голямото нетърпение и любопитство, малките ни приятели, решиха че ще успеят да подскачат в езерото и да продължим нагоре. Късно….нямаше време за реакция и за няколко минути героите на деня бяха целите мокри. Последвалата процедура по смяна на чорапи, резервни обувки ( който имаше) бе светкавична. Решението да се върнем към хижата бе още по-светкавично, страхувайки се някой да не се разболее. И тук дойде изненадата – всички деца ни умоляваха да продължим нагоре, защото знаеха, че върхът е съвсем близо и трябва да стъпят на него. В този момент може би им предадохме един основен урок в планината – знанието кога да се откажеш, без значение, че си толкова близо до крайната цел. Все пак планината винаги ще е там. И накрая групата, която се отдели малко по-рано напред, успя да стигне до връх Мальовица.
А на останалите обещахме, че ще се върнем и ще поправим първоначалната си несполука….Накрая всеки бе научил нещо за себе си и трепнеше в очакване на следващото приключение в планината.
В разгара на лятото поехме към прохода Петрохан, за да покажем на децата най-западната част на Стара планина. Събрахме се двайсетина ентусиасти и поехме по влажните пътеки, водещи към вр. Ком. Преходът беше забулен в мъгла, но за сметка на това изключително интересен. Навътре в гората наблюдавахме дървар, който пренасяше намерените в гората дървета с помощта на верните си помощници – две здрави кончета. Децата не пропуснаха да му зададат някой друг въпрос и да погалят красивите животни.
Летните дъждове не бяха подминали и планината, поради което и се качихме доста изкаляни на върха. Изморени от почти 4 часовия преход, хапнахме на върха, поогледахме сръбската част на планината и се полюбувахме на невероятната гледка.
Преди тръгване се снимахме до плочата с лика на Вазов и обсъдихме цититата от „На Ком“ :
„ Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми.“
Преход 4 “Връх Петровски кръст, Чепън планина”
В края на септември се озовахме по и покрай Драгомаските баири. Това беше един от най-многобройните ни преходи заедно с децата. Над трийсет малки и големи любители на планината се събрахме, за да посетим една малко позабравена планина – Чепън. Едва на 40 км от София показахме на децата прочутото Драгоманско блато и научихме важна информация за околната флора и фауна от специалистите от Център за опазване на влажните зони “Драгоманско блато”. Новите ни приятели не само ни запознаха с любопитни факти, но и ни предоставиха няколко бинокъла, с които да следим за интересни животни по пътя към върха. Освен това, те ни запознаха и с отглежданите в близост до центъра костенурки, с грижите, които полагат за тяхното опазване и отглеждане.
Хапнахме ябълки и сурови орехи и потеглихме към върха енергично и дружно. Съпътстваше ни ясно време и весело настроение. Денят премина в приказки, закачки и усвояване на нови умения. Илиас – един от най-големите ни приятели от дома – демонстрира завидни способности да се ориентира в планината и сам поведе малка група надолу към от върха надолу към колите. Бяхме щастливи да видим как наученото по време на преходите се прилага толкова успешно и на практика. Ще разчитаме на Илиас да препредава и за напред знанията си за планините на по-неопитните планинари.
Благодарим на Фондация “Дечица”, които откликваха винаги на нашите идеи и ни се доверяваха напълно за избраните маршрути.
А ние си пожелаваме през новата 2015 г. да успеем да предадем още от магията на неспиращите да търсят себе си деца от дом Славейков.