,,В Пирин има място за всички. Но трябва да се съобразим един с друг“
През изминалия уикенд, 28 и 29 март, заедно с ,,Прозрачни планини“ и ,,Младежки клуб по пешеходен и вело туризъм“ бяхме на хижа Беговица. Хижата се намира в границите на Национален парк Пирин. Но не това беше необичайното на това ни пребиваване в планината, а възможността да се запознаем и поговорим с двама рейнджъри, охраняващи част от Пирин планина.
Малцина от нас знаеха за тяхното съществуване, но се оказа, че макар и да не търсят слава или признание, те са там и се опитват със всякакви възможни действия да запазят красотата и магията, които властват в тази планина. Част от задълженията на рейджърите включват борбата с бракониерите ( в това число и иманяри); опазването на планината от невнимателни туристи; описване и следене на животинските популации; съдействие на Планинска спасителна служба в техни спасителни акции и още много други.
За изненада или не стана ясно, че дори и тази нелека работа, изпълнена с всекидневни рискове, има своите проблеми. Те в повечето пъти са от чисто битов характер. Липса на радиостанции, липса на качествена екипировка, липса на достатъчен брой хора, които да работят на терен – за целия Национален парк Пирин са предвидени 28 човека, които да го охраняват и наблюдават – сами можете да стигнете до извода, че това на практика е невъзможно. Естествено проблемите им не са малко, но въпреки това успяват да си вършат работата отговорно и съвестно.
Голяма част от дискусията ни се въртеше около новия план за управление на Пирин, който следва да се приема тази година и ще бъде в сила в следващите 10 години. ,,В Пирин има място за всички. Но трябва да се съобразим един с друг“ – това бе краткото заключение на един от рейджърите, когато обсъждахме различни нови и стари проблеми. Все още има решение на всички спорни точки, заложени в новия план за управление, но отговорните институции отказват да чуят хората, които наистина са в планината всекидневно.
Обещахме да ви разкажем за тяхното съществуване и усилия, които полагат. Следващия път, когато се окажете в пределите на Национален парк Пирин, дано ви провърви и срещнете един от тях…няма да забравите тази среща