Алпийски заслон „Орлово знездо“ представлява малка къщичка, разположена на „идеалния ръб“ на скалите над гара Лакатник. „Идеалният ръб“ е името на един от катерачните маршрути, които преминават през заслона. Червената къщичка, кацнала на скалите се забелязва лесно от Искърското дефиле. Построена е през 1938 г., но е реновирана през 2000 г.
Как се стига до заслон Орлово гнездо?
Ако сте с кола, най-удобно е да я оставите до ресторант „Пещерата“. Ако сте с влак, слизате на гара Лакатник и вървите няколко минутки до ресторанта. В селото (малко над гарата) има магазин, от който можете да си купите храна и нещо за пиене. Последната течаща вида, която ще срещнете е на шосето на главния път преди да поемете към заслона.
До ресторанта има рекичка, която се влива в Искър и оформя малък водопад. Преди реката (т.е. на запад от ресторанта в посока София) започва маркирана пътека с червена маркировка в посока скалите на север. Пътеката е добре поддържана и лека до степен, че успяхме да пренесем/избутаме през нея колелата си. Приятна е и е силно вероятно по нея да срещнете други хора. В началото пътеката си изкачва бързо, след което траверсира на запад (ляво) под скалите. Минава под заслона, който се вижда идеално. Малко след ръба, на който е разположена къщичката, се достига алпийската поляна с каменна постройка с маса отпред. Това е стар заслон, който към момента е занемарен и мръсен, но все пак приятен. Вдясно от заслона пътеката продължава и се изкачва над скалите, на които е разположен заслон „Орлово гнездо“. На върха на пътеката има изградена метална стойка със знаме. Продължавайки към ръба, леко вдясно, ще стигнете до края на катерачен маршрут – два лепени клина, разположени близко един до друг. Това е изходната точка, която ние използвахме за рапел до заслона. От нея до къщичката има около 10 метра.
Рапелът трябва да се пусне от южната, а не от западната страна на ръба. Това означава, че когато застанете с лице към установката с клиновете, трябва да слезете точно назад по-посока къщите, а не във ваше ляво или дясно. Макар че заслонът е на разстояние от 10 метра, под него има още 40, което прави усещането по-особено.
Вратата на заслона е разположена от запад, т.е., когато сте с лице към стената, трябва да се насочите към лявата страна на къщичката, а не към дясната. „Вратата“ е малка дупка в стената, през която не може да се премине с раница, освен ако не е доста малка. На около 4 метра над заслона има лепен клин, който може да се използва за осигуровка за връщането. До и на самата конструкция на заслона, няма клинове или сигурни места за осигуровка, които да са лесно достъпни или поне ние не намерихме. Самата къщичка е разположена на две метални тръби, които биха могли да се използват за рапел надолу. Нашето връщане обратно бе нагоре, като основният проблем беше да извлечем тежката и голяма раница с багажа ни за нощуване.
Снимка и схема от climbingguide.bg. Повече информация за маршрутите може да намерите на тази страница. Маршут №1 е категория 6а, а маршрут №2 е 5c+. Дължината им е 40 метра като започват от малка тераса (ръб), която е разположена на 20 метра над пътеката към Алпийската поляна. До нея се достига по траверсираща пътека.
Прибиране от заслона
Възможностите за прибиране са рапел надолу и изкачване нагоре. Проблем при рапела може да бъде това, че няма удобно място за прекарване на въжето. Ако оставите въжето през нощта да виси отгоре, можете да се спуснете и да намерите надолу друга точка за площадка, така че с рапели да се слезе до поляната. Ние не бяхме сигурни в наличието на площадка, затова просто се изкачихме обратно нагоре. Най-трудното беше излизането от къщичката и изнасянето на 15-20 кг. раница нагоре. По-опитни катерачи със сигурност ще намерят лесен достъп надолу с рапел.
Спане на заслон Орлово гнездо
На места из интернет пише, че заслонът е с места за 4 човека. Ние се събрахме двама и то трудничко. Нямаше достатъчно място дори за 2 шалтета, но пък има удобна закачалка за инвентар и каквото друго е необходимо, както и прекрасен бар с гледка към селото и шосето. Някога е имало led осветление, но към момента не работи. Бяхме прочели, че заслонът е „увит със змии“, а на скарата до ресторант „Пещерата“ ни обясниха, че горе било пълно с оси, които имали гнездо там. Нито едно от тези неща не беше вярно. Нямаше и дървеници, мишки или каквито и да е други смущаващи животни.
По земята имаше разпръснати гвоздеи и трески, които биха могли да спукат нечие надувно шалте. Нашите оцеляха, след като поразчистихме пода. Ходенето до тоалетна е… интересно като това е задача, която е добре да се свърши предварително. Топлите чували за важни, тъй като заслонът е отворен. Единственото нещо, което смущава съня, са регулярните влакове, които минават 10-ина пъти за вечерта, но създават една особена романтика.
Сутрин на изток се вижда чудесен изгрев, а през цялото денонощие може да се набюдава живота в гара Лакатник, както и движението по шосето. Често по пътеката към Алпийската поляна има минувачи, които можете да зарадвате с присъствието си в къщичката. Ако посетите заслона, не забравяйте да се запишете в своеобразния „дневник“ на посетителите, който със сигурност ще откриете в заслона. Ако пък преспите, запалете една лампа или челник, за да се радват жителите на село Лакатник на присъствието ви в къщичката.
