Алпнисти от всякаква народност умират често по склоновете на планините. За съжаление тяхната кончина рядко бива отразявана. Разбира се има и изключения, такъв е случаят, при който преди няколко месеца една лавина погуби Новозеланските алпинисти Марти и Диналай Шмид ( баща и син) по склоновете на втората по височина планина в света, който бе широка отразена от медиите.
Отчасти това се дължи и на факта, че върхът беше не кой да е, а всеизвестният К2, а планианата Каракорум ( на границата между Китай и Пакистан) – връх притежаващ смъртоносна статистика. Един на всеки четирима, които достига върха по неговите стръмни склонове умира. От 60-те години насам върхът е бил покорен от около 300 човека ( все още няма записано българско покоряване на върха). Но опасността не идва от самото изкачване, а от слизането. К2 има славата на върхът с най-голяма смъртност при слизане от всички на Земята.
Още повече, че Шмид – старши е бил уважаван планинар с повече от 30 годишен опит в планините. Изкачвал е два пъти Еверест, също така и още пет други осемхилядника без кислород.
Но преди всичко това е фактът, че смъртта на баща и син е причинена от необуздани емоции. Как е възможно толкова опитен планинар да продължи изкачването си заедно със своя син в тези крайно неподходящи климатични условия, в които всички други са се отказали – 19 чуждестранни алпинисти и 6-ма шерпи са прекратили изкачването си. В това число е и австралиецът Крис Уърнър, който е бил 3-ят член на новозеланската експедиция и също решава да се върне с останалите алпинисти в базовия лагер.
Заедно с Уърнър аз бях един от последните хора, които бяха говорили с Шмид сутринта на 26-ти юли в палатката на Лагер 2 (6 700 м.) преди спускането ни към базовия лагер. Когато се обсъждаше идеята да прекратим изкачването, Марти Шмид беше против слизането: ,, По дяволите, това е изкачване на осемхилядник, а не ваканция’’ изрева той. ,,Ако завали сняг, ще катерим през снега’’ добави той, позовавайки се на последните прогнози за снеговалежи, спомогнали за натрупването на сняг по склоновете над лагер 3. ,,Значи ще атакувате върха?’’ попитах аз. ,,Бъди сигурен в това, ще имаме прекрасно време в следващите 5 дни. Тръгваме сутринта’’ заключи той.
Нощно изкачване. Отнело им 9 часа да достигнат до лагер 3 ( 7300м.), умореният Марти Шмид се обадил на Уорнър по радиото и на кратко му разказал, че бил много тежък ден, ветровит и че вече са измръзнали. Казал им, че ще провери метерологичните условия сутринта и ще им се обади по радиото, за да им каже какви са плановете им. Това съобщение било нехарактенрно за иначе целеустременият Шмид – старши.
Те така и не се обадили повече. Нито във фиксираните часове за това в 12:00ч. или 18:00ч. , което също било необичайно за иначе стрикният Шмид – старши. Все пак възможните причини за липса на сигнал били много.
Втори ден без обаждане от Шмид. Неспокойството обзело целия базов лагер. Двама от шерпите се изкачили до лагер 3 с цел да изяснят местонахождението на Марти и Диналай. Тяхното откритие в сумрака на деня било фрапиращо. Целият лагер 3 бил пометен от лавина. Навсякъде били разпръснати оборудване и палатки. Случило се е през нощта докато са спяли, Шмид – баща и син не са имали никакъв шанс да се предпазят. По план всички алпинисти, които се бяха завърнали в базовия лагер, трябваше да са в лагер 3 заедно с Шмид. Това щеше да е най-голямата трагедия в „Хималайската“ история.
Остава въпросът – какво бе накарало Шмид – старши да игнорира факта, че всички останали се връщат в базовия лагер. Защо той и синът му са се изложили на толкова голям риск ?
Преди експедицията не бях срещал нито един от тях, но бях чувал само суперлативи за Марти, а и бяхме разменили по няколко е-mail-и преди пристигането ми в Пакистан. Но няма как да не станеш близък с всички, в тези ограничени пространства, които ти предлага базовия лагер.
Диналай ми направи впечатление на много зрял, земен и приятелски настроен 25 -годишен младеж. Това бе неговият първи опит на К2. Беше едва за втори път на осемхилядник. Първият му опит се бе увенчал с успех само две седмици преди това – изкачване на намиращия се в близост Броуд Пик. (8047м.)
За роденият в САЩ, Марти (53 години) това беше 3-ти опит за покоряването на К2. ,,Аз съм изкачил много от най-високите върхове в света, но К2 е този, който обичам и уважавам най-много’’.
Ние никога няма да разберем техните истински мотиви да направят този опит, но аз вярвам, че именно непреклонният дух и хъс са била главните причини за Шмид – старши. . Не беше склонен да се вслушва в хорските думи.
По мое мнение също така те се опитваха да вкарат нотка на позитивизъм в иначе отрицателните нагласи, които преобладаваха след отказа на другите да се пробват да атакуват върха. Не бяха съгласни и с мнението, че сезонът за изкачване на К2 е свършил за 2013г.
И накрая, въпреки фактът, че те не успяха да убедят другите алпинисти да продължат нагоре и да работят съвместно, те ще си останат едни от най-добрите алпинисти в света. Те знаеха, че са достатъчно подготвени, достатъчно способни и уверени в себе си. Стабилна заявка за осъществяване на сериозен опит за изкачването на върха. Ако бяха успяли – това щеше да е свръхчовешко постижение. И все пак ако се преценят рисковете и шансът им за успех – то техния опит за изкачване на К2 буди повече въпроси, отколкото отговори….
*
За автора:
Ейдриън Хейс
Британски полярен изследовател, бивш офицер от Гуркха, Непал, сега бизнесмен и автор на статии. Живее в ОАЕ и Великобритания.