Тъй като “Ако бях почнал от малък, вече щях да съм качил еди-кой-си връх” е любимото ни оправадание, решихме да дадем тази възможност на най-малките. И така, през 2013 г., започна нашата съвместна работа с фондация “Дечица” и децата от дом “Петко Славейков”, които с нетърпение чакат следващото приключение.
„С малки стъпки“ е една от основните движещи сили в Софийски планински клуб. Тъй като при повечето от нас страстта към планинските приключения пламна на доста по-зряла и осъзната възраст, решихме че не искаме да допуснем никой да бъде лишен от тази възможност от по-рано. Така открихме фондация „Дечица“, с която неизменно работим за сбъдването на детски мечти. Те на свой ред ни срещнаха с малките ни приятели от дом „Петко Славейков“.
Накратко – така започна нашето приключение..
Колкото и да е приятно, а понякога дори безгрижно, ходенето из дебрите на любимите ни планини, не бива да забравяме, че те са опасно място – особено за неподготвените. Ето защо първата ни мисия от инициативата „С деца на планина“ бе именно да оборудваме нашите млади планинари с най-необходимото – обувки и раници.
Така се оказахме готови за преходи през лятото и не след дълго се озовахме на един от първите такива – до Чуйпетлово, който ни донесе и важен първи урок – може и да не се страхуваме от дъжда, но е важно винаги да бъдем подготвени – с дъждобран! 🙂
Скоро се озовахме и на Мальовица – върхът създал поколения отдадени планинари и алпинисти. Суровата му осанка не успя да изплаши нашите малки герои, които бяха толкова устремени, че с всяка крачка предизвикваха дори и нас. Изглежда децата притежаваха своя собствена супер сила и макар мнозина от тях да вкусваха високата планина за първи път в живота си, не след дълго малка групичка от тях се озова на 2729 метра н.в. В края на деня нашите малки приятели от дом „Петко Славейков“ знаеха още повече за планината – някои разбраха защо винаги трябва да си носим резервни дрехи, други научиха, че понякога е по-разумно да се откажем – само, за да можем да се върнем отново и с нови сили да се приласкаем в прегръдката й. Това и обещахме на децата, и със сигурност ще се върнем там заедно.
През изминалите три години учихме урок след урок и нашите герои станаха все по-умели в планинарството, по-силни и нетърпеливи. Обиколихме и покорихме различни дестинации като връх Ком, връх Петровски кръст в Чепън планина, връх Белмекен, и още и още.
Дейността ни не се ограничи само с разходки, преходи и игри. С всеобщи усилия успяхме да съберем средства, за да подарим на децата още едно усещане – как да станем опитни скиори. Студът отново не спря нашите смелчаци и в море от смях и топъл чай те взеха първите си дипломи за постижението.
С други пък отидохме на Лозенска планина, където помогнахме за почистването на парка – децата неуморимо събираха всевъзможни боклуци.. а някои от тях дори трудно успяхме да спрем да не влезнат в стръмно дере, в желанието си да не оставим нито един отпадък. В края на деня, разбира се, се наградихме с много слънчеви бани и игри насред една хубава Лозенска поляна.
Някои от децата се включиха и в конкурса ни за кратък разказ „Под върха“, като успяха да си извоюват награди, разказвайки за приключенията ни през своите детски очи.
Разбира се, ние не смятаме да спрем до тук. През последната година успяхме да съберем още средства и съвсем скоро ще оборудваме децата с допълнителна екипировка, за да можем да ги зарадваме и с по-сериозни преходи, които те нетърпеливо очакват.
Благодарим на всички вас, които повярваха в нашата кауза!
Само за три лета научихме децата от дом „Славейков“ на много важни основни неща от планинарството, а те непрекъснато ни подаряват от онзи детски положителен заряд, който ни кара да продължаваме да развиваме каузата си. С малки стъпки те се научаваха да бъдат все по-силни, съобразителни и отговорни, и ние се гордеем с нашите малки, сърцати планинари.
Ето защо, това е инициатива, която няма да оставим.