Никога не казвай „последен път”
Шиша Пангма ( 8013м.), друг гигант в Хималаите, била следващата дестинация пред Марко по пътя му към Кулоара на Хорнбейн– истинската северна стена на Еверест и неговата крайна цел. Той изкачва Шиша Пангма през есента на 2001г. без сноуборда си (заради силните ветрове).
Марко и неговият приятел шерпът Фурба, заедно с Ръсел Брайс и Лопасус Темба шерпа прекарват следващото лято в Шамони. По това време се заражда идеята за второ изкачване на Еверест. Опасностите, логистиката и финансирането биха могли да отложат или да разубедят всеки отбор, но Марко не може да бъде възпрян.
Четвъртък, 8 август, 2002г.
Марко напуска Шамони, но забравя да си вземе талисмана – кръст, който винаги е носил преди. Пристига в Катманду и се отправя към хотел Тибет, където се среща с Фурба, Па Нуру и Да Тензинг – трима шерпи, които ще имат важна роля в достигането на французина и екипировката му до билото на Еверест.
Събота, 10 Август, 2002г.
Екипажът напуска Катманду и се отправя на север към Тибет. Като част от аклиматизацията си, Марко ще прекара едната нощ в Кодари, на границата между Тибет и Непал. След това – в Ниялам – градче в средата на нищото, което би съществувало единствено като „гара” за катерачи и туристи, ако не бяха масивните строителни проекти на Китайското правителство. Новопристигналите в града китайци изместват местните тибетци, с техните подове с пръст, босите крака, и примитивната хигиена на второкласни граждани – част от систематичната стратегия на Китай да зарива пъстроцветната, многовековна тибетска култура със сивотата на комунистическия идеал.
Групата си взима последните провизии от Тингри, преди да се простят с така наречената цивилизацията.
Сряда, 14 август, 2002
Една седмица след напускането на Шамони, Марко се качва на джипа, който ще го откара до базовия лагер на 5 000 метра. На следващата сутрин шерпите организират “пуджа” – будистки обичай, който включва храни, напитки, тамян, и молитви към боговете за безопасна експедиция. Когато церемонията свършва, облаците се отдръпват и пред развълнуваните погледи на групата за пръв път се издига Еверест. Марко разглежда Северната стена през телескопа си и с радост установява, че е затрупана със сняг. Всъщност има толкова много, че множество лавини се свличат по целия склон. ,,Хорнбейн’’ изглежда е ,,готов’’, но снегът ще трябва да се стабилизира.
Следващите няколко дни прекарват в базовия лагер, за да се аклиматизират. Марко си уплътнява времето, разузнавайки подножието на Северния склон.
Вторник, 20 август, 2002
Яковете пристигат и са впрегнати за пътешествието към втория базов лагер на Еверест (6500м.).
Четвъртък, 22 август, 2002
Екипът пристига във втори базов лагер в подножието на Северното седло (7050м.) Предишното изкачване на Марко на Еверест е през пролетта преди сезона на мусоните. Това е времето, когато има по-малко сняг и се правят повече опити за покоряване на върха. Но 99.99% от катерачите не идват на Еверест, за да се спускат със сноуборд. Този път Марко идва през есента, за да може да се възползва от по-дълбокия сняг. Когато пристига в втория базов лагер, той едва разпознава претъпканото лагерно място от преди две години.
Петък, 23 август, 2002
През нощта пада 30-сантиметрова снежна покривка. Цялата Северна стена се е изчистила, разкривайки скалите отдолу. Марко я описва като „фестивал на лавините”. Времето следва тенденция на хубаво време през деня, последвано от снеговалежи следобед. Лавините опустошават склона ежедневно и в дъното си маршрута изглежда заледен.
Ян Гезенданер е довереният синоптик на Марко в Шамони. Като отличен познавач на планините, катерачите отдават успеха на експедициите си на прогнозите му от години. Двупосочното радио на екипа не работи, но по сателитен телефон Марко се обажда не само на Ян всеки ден, но и на приятелката си – Стефани, и на семейството и приятелите си. Скуката и самотата се намесват, тъй като Марко и екипажът му са единствените в планината. До края на пътуването си ще натрупа над 2000 долара сметка за телефон.
През следващите няколко дни шерпите започват да оправят въжетата и да подготвят впряга за Първия лагер (Camp 1), все по-близо до Зоната на смъртта – над 8000метра. Дори тук, на 6 000 метра, Марко изпитва чести главоболия. На такава надморска височина всичко – от обуването, до яденето и спането, предизвикват огромно затруднение. От тук нататък ги очаква единствено още страдание.
Сряда, 28 август, 2002
Екипът прави предварителен преход до Северния проход и си прави бивак. През нощта се разразява буря и на следващия ден времето е лошо. Марко се екипира и кара надолу по поправените въжета докато, шерпите правят кратко видео.
Събота, 31 август, 2002
Марко и шерпите са обратно на Северния седло. На следващия ден се борят с дълбоки снегове, достигащи до кръста, но достигат до 2-ри лагер (Camp 2) на 7 500 метра.
Понеделник, 2 септември, 2002
Пред току-що събудилите се катерачи се сипе сняг. Надявайки се, че времето ще се оправи, шерпите нарамват огромните си раници и потеглят към 3-и лагер (Camp 3). Има все по-малко сняг, колкото по-нагоре се качват, но влошаващото се време ги принуждава да заровят багажа на 7700 метра и да се върнат обратно. Днешното обаждане до Ян, обаче, предвещава по-хубаво време и Марко започва първоначални планове за покоряването на върха. Решава да изпрати шерпите до 3ти лагер(camp 3) на 8 300 метра и да се върнат долу.
Сряда, 4 септември, 2002
Ян предвижда през следващите дни да се задават малки вихрушки, но неделя 8 септември може да бъде мечтаният ден, дългоочаквания момент. Неделя ще бъде неговят „върхов” ден. Марко не може да скрие вълнението си. Пред камерата казва: „Най-трудното все още предстои, човече. Не бъди прекалено щастлив все още.”
Някъде далеч надолу, Оливер Бесон, планински водач от Межев, Франция (близо до Шамони), бърза да настигне Марко. Шерпът Фурба настоява Марко да изчака Оливър, който ще му донесе работещо радио. То ще осигури не само връка между сноубордистът и слизащите шерпи, но и между него и долината. Но в планината, когато ти се отдаде възможност, се възползваш и Марко е убеден, че моментът е настъпил
Петък, 6 септември, 2002г.
Изкачването започнало. Марко напуснал Лагер 2 и достигнал до височина от 7900м. Шерпите продължили да се изкачват до височина от 8300м., за да изградат последния лагер преди върха. Денят бил повече от перфектен за поставените цели. Марко стоял извън палатка по тениска на височина от 8000м и провеждал обичайните си телефонни разговори със своите близки. Когато се чул с родителите си, им казал, че все още е в Базовия лагер на 5300м. Той не искал да ги притеснява допълнително, а искал да им разкаже всичко, чак когато наистина се завърне в базовия лагер….