Фотография: http://www.novatarealnost.bg

Визитка: На 22 май 2009г. Камен Колчев заедно със съпругата си Петя Колчева успяват да стъпят на най-високата точка на света – връх Еверест ( 8848м.). Засега те са и последните българи успели да изкачат върха.  Камен Колчев е председател на СД на Елана Финансов Холдинг, но това не го спира да обича планината. Също така той е и планински спасител. Ето какво каза той пред нас: 

– Най-подходящата възраст за изкачване на Еверест според вас?

– От 15 до 65. Всъщност, възрастта няма значение. Важни са кондицията, опитът , мотивацията да го направиш.

 

– Моментът, който няма да забравите от експедицията е…?

– Mоментът в който дкато се движехме през ледопада от съседния склон близо до нас падна ледена лавина. Ама беше много близо. Не вярвах че на тази височина и с цялата екипировка и раница ще мога да тичам токова бързо. И разбира се, върхът . .

 

– Повече психическа или повече физическа подготовка изисква подобно изкачване?

– И двете, не може нито без физика, нито без опит и психическа стабилност. Всъщност, във височинния алпинизъм, това са двете страни на монетата.

 

– Подходящо ли е такова изкачване за непрофесионални алпинисти? ( хора, чиято основна работа е далеч от алпинизма и високата планина)

– Както се вижда от моя и на съпругата ми скромен опит – да. Всъщност, от 150 – 300 души, които изкачват Еверест годишно, 2/3 са непрофесионалисти.

 

– Бихте ли пробвал да изкачите върха сам? Без приятели и познати, но в чужда експедиция?

– Да. Но винаги е по-добре да си с компания от сродни души. От друга страна, нагоре винаги си сам – всеки ходи със своето си темпо.

 

– Все повече се говори за това, че подстъпите на Еверест са пренаселени? Имало прекалено много хора, неподготвени за Еверест, които буквално задръстват пътя. Преди време, Симоне Моро прекрати свой опит за скоросно изкачване не Еверест точно поради тази причина. Какво е вашето мнение?

– Така е – технологиите и парите правят Еверест все по-достъпен. Ние имахме шанса да качим върха в ден, в който се качиха по-малко от 20 души. Всъщност, изчакахме този ден, с риск прозорецът от хубаво време да се затвори и да трябва да изчакаме още, или да се откажем.

 

– Кога се запалихте по планината и по-точно по високата планина? 

– Още като дете родителите ми са ме водили много из българските планини. Като студент – попаднах в Университетския „Клуб на пътешественика“ – ходехме на планина почти всяка седмица, правихме доста екстремен туризъм. Там започнах с високите планини – Памир, Тян Шан, Хималаите.

 

– Нагоре или надолу – кое е по-трудно?

– Във високата планина надолу винаги е по-трудно и по-опасно. Тогава си уморен, мотивацията ти е намаляла, силите са на привършване. Не случайно, повечето инциденти стават на слизане.

 

– Любима планина – любим връх?

– Всички

 

–Някакъв съвет към младите ви колеги планинари, които искат да покоряват високи върхове?

-Постоянство, упоритост, да не започват от най-високото.