Постижението на Щек е изпълнено с много спорове. Той самият заявява, че няма снимка от изкачването си, защото малка лавина е бутнала фотоапарата му по време на изкачването, която за малко да бутне и него самия.
Без значение от атаките и спекулациите, които идват от всички страни, журито и участниците в таз годишната церемония нямат никакви съмнения около успеха на Щек. Той е дал достатъчно подробно описание на маршрута, по който е минал, на съдиите. Те, от своя страна, са ползвали помощта на Стефан Беноа и Янек Грациани. Фотографи от базовия лагер са следяли прогреса на Щек с помощта на оптични лещи. Има и свидетелсва от шерпи, които твърдят, че са видяли светлина от челника на швейцареца непосредствено под върха.
,,Не е проблем’’ – продължава Марк Алън. ,,Често се случва хора да губят снимки от свои изкачвания. Има много голяма честност, която е развита в алпинистките среди и на практика има много малко случаи, в които хора твърдят, че са достигнали своите цели, а реалността да е друга’’.
Ули Щек не е изненадан от нападките, които са последвали след неговото изкачване.
,,Има много завистливи хора. Това е недостатък на жаждата за слава’’.
Други членове на журито не били очаровани от решението на Щек да остави своя партьор и да продължи нагоре сам. Отборният дух или ,,братството на въжето’’ е централен елемент от философията на планинарството.
С оглед на множеството дискусии съпътващи изкачването на Ули Щек, комисията на ,,Златния пикел’’ прави няколко промени в критериите за връчване на приза.
Въпреки всичко, в крайна сметка – журито и номинираните били единодушни, че изкачването на Щек представлява нещо впечетляващо за световното планинарство и безспорно заслужава наградата.
,,Неговота изкачване по отношение на скорост, отдаденост, бързо и много технично катерене по тази огромна страна на планината, към връх висок повече от 8 000м. е наистина значително постижение’’ – това заявява един от номинираните за наградата Греъм Зимермън.
Това не бе първата случка в кариерата на Ули Щек, която да предизвика такъв интерес сред планинарските среди. През май 2013г. той бе въвлечен в скандал с местните шерпи под връх Еверест. Щек и неговите спътници са обвинени, че са нападнали шерпи, докато са се изкачвали към върха. Когато те слизали към базовия лагер, разгневена тълпа се насочила към тях и ги атакувала. Швейцарецът и неговите спътници сметнали, че животът им е в опасност, и решили да слезнат от планината. Като резултат от инцидента тази година за първи път ще бъде поставен полицейски служител в базовия лагер.
С неговите успешни солови изкачвания по севертаната стена на Айгер и Матерхорн, а сега и на Анапурна – Ули Щек въплъщава в себе си тенденцията за нов стил в алпинизма – ,,бързо и лoвко’’ ( fast and light). Стил, който насърчава бързите и технични изкачвания с използваме на минимално количество екипировка и подкрепа.
Подръжниците на този стил казват, че минимализира рисковете за алпиниста, защото той прекарва по-малко време в планината. Застъпва се тезата, че това е по-чист стил в планинарството, защото не се оставя излишното оборудване в планината, както и не се използват бутилки с допълнителен кислород, които след това пак се оставят в планината.
Щек заявава, че обича рискованите изкачвания ,,твърде много’’. Той прекарва няколко месеца, след успешното изкачване на Анапурна, за да подобри и промени начина си на катерене.
,,Ако продължавам така, скоро време ще се убия някъде’’ – заявява Щек. ,,Така че аз трябва наистина да променя нещо в стила си. Или да избирам по-различни проекти, при които рискът е по-малък, но физическото натоварване ще е по-голямо.’’
Той не дава конкретен отговор за следващата си цел. Но споделя, че мислите му вече са насочени към северната стена на К2 ( 8 611м.), който се намира в планината Каракорум на границата между Китай и Пакистан.
Източник: The New York Times.