Активният сезон в Хималаите започва с трагедия.
Най-ужасяващият инцидент в историята на Еверест се случи рано сутринта в петък ( 18 април) откъм южната стена на върха. 16 шерпи са загиналите, има и няколко с тежки наранявания. Шерпите са били пометени от лавина, докато са поставяли обезопасителни въжета по ледопада Кхумбу за свои клиенти. (видео)
Според очевидци, лавината се е свлякла малко над първи базов лагер на височина от около 5,800м., в участък от терена наречен ,,пуканково поле’’ (popcorn field). Името идва от факта, че местността е осеяна от голям брой ледникови блокове, които наподобяват формата на пуканки.
Непалското правителство регистрира повече от 300 желаещи, всяка година, които искат да се изкачат на върха откъм южната му страна. Това е и маршрутът, по който е изкачен върха за първи път през 1953г. от Сър Едмънт Хилари и шерпът Тенсинг Норгей. В момента, всеки желаещ да се пробва да се качи на ,,покрива на света’’ трябва да заплати цена от около 50 000$, като към нея са включени услугите и на двама шерпи.
Ледопадът Кхумбу е разположен на височина от 5, 500м. до 5,800м., точно над базовия лагер откъм Непалска страна. Всеки, който изкачи върха от тази страна, трябва да премине през този участък. ( другия популярен вариант е откъм китайска страна и преминава през т. нар. ,,Северно седло’’)
Заради опасностите, които дебнат по ледопада Кхумбу, шерпите се опитват да редуцират пътите, в които клиентите им трябва да преминават през този участък. Поради тази причина те изнасят максимално много багаж нагоре – палатки, въжета, кислородни бутилки и храна, за да може желаещите да изкатерят Еверест да преминат максимално малко пъти през този участък.
Докато на шерпите може да им се наложи да преминат през тази зона 30-40 пъти в активния сезон ( април-май месец) за изкачване на Еверест, то за клиентите тези пъти са редуцирани до 3-4 пъти, за цялото им пребиваване под върха.
,,Това е ужасна трагедия’’ – казва Конрад Анкър, опитният американски планинар. Той бе и водач на експедицията на National Geographic през 2012г. за изкачване на Еверест откъм южната му страна.
,,МОЖЕ БИ НАЙ-ОПАСНОТО МЯСТО В СВЕТА’’
,,Беше въпрос на време’’ – заявава Анкър. Ледопадът Кхумбу е може би най-опасното място, само по себе си в катерачния свят. Можеш просто да седнеш в базовия лагер ( около 5000м.) и да наблюдаваш как падат постоянно лавини в тази област. Тази гледка стряска всички.
Преминаването на този участък обикновено се осъществява рано сутринта между 02:00 и 05:00ч., когато ледените блокове са най-стабилни и шансът за лавини е много малък. През деня същите тези блокове започват да се топят и лавините започват буквалното да падат ежечасово.
,,Шерпите са тези, които поемат най-големите рискове по време на тези изкачвания’’ заявавя уверено Конрад Анкър. Един от загиналите е шерпът Анг Канжи. Един от най-опитните и силни шерпи в момента. Той е бил първият шерп изкачил върха през пролетта на 2012г. и прокарал въжета за останалите катерачи от другите експедиции.
Шерпите са етническа група в Непал, които са мигрирали на юг от Тибетското плато преди около 300 години. Общият им брой им е около 80 000, те са използвани като работна ръка за голям брой от експедициите от самото начало на проучването на Хималаите. Генетично приспособени към голямата височина, шерпите са бързи, силни и природно свикнали на височина от над 7 000м., където повечето катерачи започват да използват допълнително кислород. Шерпите започват да загиват още от самото начало. Първата по-голяма трагедия е през 1922г., когато седмина от тях умират, затрупани от лавина.
Статискатата показва, че има по-голям брой загинали чуждестранни катерачи, докато се опитват да покорят върха, докато този процент при шерпите е именно при преминаването на ледопада Кхумбу.
,,Това е същинска руска рулетка’’ – казва Конрад Анкър. ,,Няма къде да избягаш, няма къде да се скриеш’’
Засега изкачвания на върха са прекратени, заради спасителната операция.
Най-смъртоносната година до този момент на Еверест беше 1996-а, когато общо 15 души губят живота си под върха. Най-голямата трагедия е случилото се на 10-11 май същата година, когато осем алпинисти загиват в два дни в резултат на снежна буря. Инцидентът е описан в бестселъра “В разредения въздух” на американския журналист Джон Кракауер.