Когато фотографът Джеймс Робъртсън решава, че иска да преживе една необикновена ски ваканция и същевременно да има възможността да заснеме нещo, което е различно от аукционните къщи в родния си Единбург, той насочва своето внимание на изток. Веднъж разбрал за планините, намиращи се в района Бамян, Афганистан, той решава, че именно това е мястото за него.
Районът на Бамян се намира на 111 километра западно от столицата Кабул. Условия за ски там почти отсъстват – няма лифтове и писти, които да се поддържат. Съществуват просто безкрайните заснежени склонове в района планината на Кохи Баба ( Koh-i-Baba). Катеренето по тях отнема около един час.
Към края на своята 10-дневна почивка, докато обикалял околните склонове, Робъртсън забелязал фигура на човек в далечината. Отдалеч успял само да различи развяващия се червен шал. Лека-полека със скъсяването на дистанцията, видял, че това бил местен младеж. Бил облечен съвсем нормално – без модерни обувки или ръкавици. На едното си рамо носел чифт дървени ски. Той вече бил чул за местните афгански младежи, които майсторели своята екипировка сами от дъски, метал, пластмаса, въжета…общо взето от всичко, което намерят за подходящо. В Афганистан отсъства всякакви традиции в зимните спортове. Според Джеймс Робъртсън, местните жители, за да си направят собственоръчно ски се ръководили единствено от това, което са видели от малцината западняци, осмелили се да отидат в района на Бамян да карат ски.
Въпреки първоначалния дискомфорт, Робъртсън усетил огромната бездна, която деляла богатия западен турист от местните жители, които успявали да се разсейват от нелекото си ежедневие чрез общи моменти на споделена радост: “Чувството да караш ски сред тези млади хора, които се забавляват точно колкото и ти, но с далеч по-незначителна екипировка, е невероятно.” В голяма част от случаите местните карали доста по-добре ски от шотландския си колега, имайки преимуществото да познават отлично терена, по който се спускат.
Джеймс Робъртсън прекарва няколко часа снимайки афганските младежи как карат ски, показвайки по-добрата страна на страната, за която сме свикнали да я свързваме винаги с война… Тези снимки идват да ни покажат колко е важна малка доза изобретателност, за да се забавляваш с подръчни материали.
Две години по-късно, през 2014 г. , Робъртсън има възможност да се завърне в района на Бамян и да продължи да следи развитието на ски културата сред афганските младежи. За двете години, през които е отсъствал, той забелязва, че ежегодното състезание по ски организирано от швейцарска неправителствена органзация, базирана в Бамян, набира все повече и повече почитатели сред местните жители. Все по-малко хора карали дървени ски, и все повече вече се упражнявали с дарените им от неправителствената организация. Робъртсън видял и няколко момичета, които тренирали за състезанието (макар и района на Бамян хората да са с по-светско мислене в сравнение с други части на Афганистан, момичетата могат да карат ски само в някои определени области от долината, като те се обучават само от инструктури-жени).
Джеймс Робъртсън си поставя за задача да проследи и документира цялото израстване на отбора на Афганистан по ски. Голямата цел за отбора вече е участието на зимните олимпийски игри през 2018 г.
Ще се опитаме да проследим развитието на този необикновен отбор по ски, като същевременно им пожелаваме успех в нелеката задача, с която са се захванали.
По материали на National Geographic.