В серия от статии ще ви запознаем с основните неща, които трябва да (не)правите при случай на инцидент в планината. В първата статия говорихме за съдържанието на една походна аптечка, а в днешата статия ще акцентираме върху инциденти свързани със загуба на съзнание на човек.
Под „безсъзнание“ в медицински смисъл се разбира наличието на количествено нарушение на съзнанието.
Съществуват няколко основни скали за количествена оценка на съзнанието, благодарение на които медицинските специалисти определят поведението и степента на спешност при различни състояния. Най- лесна е следната класификация, описваща различни степени на нарушение на съзнанието, която тук е представена в опростен вид :
- Обнубилацио– характеризира се със забавяне на мисловната дейност, апатия, отговорите на въпроси са забавени.
- Сомнолентост – представлява неестествена сънливост. Възможен е контакт с болния, но оставен без външни дразнения той бързо заспива.
- Сопор– при болкови дразнения болният отваря очи, локализира мястото на болката, но не е възможно осъществяване на контакт с него.
- Кома – липсва реакция, болният не отваря очи при вербални или болкови стимули.
Описаните степени са понякога етапи във влошаването на състоянието, но това не е задължително, при много от заболяванията се стига доректно до най- тежкото нарушение- кома.
Причините за нарушение на съзнанието са многобройни. Те включват най- различни хронични и остри заболявания, отравяния и травми. Трябва да се изясни, че безсъзнателното състояние не е отделно заболяване, то е резултат и симптом на друга основна причина. Най- честите причини са:
- Черепно – мозъчна травма
- Интоксикация – алкохол, наркотици, психотропни лекарства, гъби, газове – въглероден окис, въглероден двуокис, цианиди и др.
- Хипотермия
- Тежки ендокринни и метаболитни нарушения – много ниска/ хипогликемия/ или много висока /хипергликемия/ кръвна захар при диабет, дисфункция на щитовидната жлеза, на надбъбречните жлези, краен стадий на чернодробна и бъбречна недостатъчност и др.
- Остро нарушение на кръвообращението – шок при кръвозагуба или по друга причина, тежки нарушения на сърдечния ритъм със силно забавена / брадикардия/ или ускорена/ тахикардия/ сърдечна дейност, остра сърдечна слабост при инфаркт, спиране на сърдечната дейност и др.
- Хипоксия – поради нарушена оксигенация на кръвна при белодробни заболявания или ниско съдържание на кислород в атмосферния въздух – например при висока надморска височина.
- Мозъчно- съдови инциденти – хеморагичен или исхемичен инсулт.
- Епилепсия.
- Токов удар.
Оценката на съзнанието става чрез различни методи, според състоянието на пациента. При наличен контакт се задават въпроси – за име, за време, за място и се оценява тяхната адекватност, т.е. контактност и адекватност са две отделни неща. При липса на възможност за пълноценен контакт се опитват първо вербални стимули – повикване по име,а при липса на реакция и болкови стимули- например ощипване. Реакцията на тези стимули може да бъде различна и говори за дълбочината на нарушението – болният може да не реагира въобще, само да отдръпне ръката си, да направи само гримаса или за момент да отвори очи и да локализира с поглед мястото на дразнене.
Оказването на първа помощ в тези случаи има някои основни принципи, независимо от причината. Като начало, ако просто не искате да навредите, не правете следните неща- не заливайте със студена или топла вода и не удряйте шамари с цел събуждане, не се опитвайте да поставяте в устата каквито и да било течности, храни или лекарства, не поставяйте възглавница под главата, не се опитвайте да подпрете болния седнал, не го местете, ако не знаете точно как! При наличие на стегнати колани, яки, вратовръзки, те трябва да се разхлабят.
Целта е запазване на основните жизнени функции- дишане и кръвообращение. Това става чрез следване на една елементарна схема, означена с букви за по- лесно запомняне:
А – Airway- дихателни пътища.
B – Breathing – дишане.
С – Circulation- кръвообращение.
А- Airway
Първо се проверява проходимостта на горните дихателни пътища. За тази цел се проверява устата на болния за наличието на храна, повърнати материи, секрети, които се забърсват внимателно с марля. Налични зъбни протези се отстраняват. Бъркането в устата винаги крие риск от ухапване при запазени рефлекси, а по време на епилептичен припадък е грешка. Основните опасности за дихателните пътища при безсъзнание са две. Първата е падане на корена на езика назад / абсурдно полуляризирано като „гълтане на езика“/ при лежащ по гръб болен, поради отпускане на мускулите в основата му, при което той запушва входа на гръкляна и дишането е силно затруднено или невъзможно. Втората е връщане на стомашно съдържимо през хранопровода обратно в гълтача, след което бива засмукано към дихателните пътища и белите дробове, което често е фатално / нарича се Сондром на Менделсон/. За подържане на проходимостта на горните дихателни пътища съществуват някои хватки, приложими в полеви условия без налично оборудване. Те са:
- Дефлексия на главата и изтегляне на долната челюст напред. Целта е корена на езика да се премести напред, така че да не пречи на въздушният поток към гръкляна. Под дефлексия се разбира лекото извиване на главата назад. Целта не е устата да бъде широко отворена, напротив, трябва да бъде леко притворена, а брадичката и долната челюст изтеглени напред:
- Хватка на Есмарх. Тя включва дефлексия на главата, при което долната челюст се изтегля напред , чрез пръстите на двете ръце:
При съмнение за травматични увреждания в шийния отдел на гръбначния стълб дефлексията може да бъде опасна, предпочита се по- скоро изтегляне на долната челюст или в краен случай леко изтегляне на езика. Принципно при травми в тази област шията се обездвижва чрез специална яка или подръчни материали.
По- любознателните могат сами да проверят що е то въздуховод на Гьодел и кога и как се използва. Много е полезен в такива случаи.
За пълнота на информацията, като не Ви препоръчвам да изпозлвате това, във военно – полеви условия в миналото, с липса на оборудване и масов травматизъм, при който не може да има медицинско лице, облужващо всеки болен индивидуално, са използвани безопасни игли, при което езика на пострадал в безсъзнание се закопчава за яката на униформата. Същото е правено и чрез шевове с конец.
- Поставяне на болният в странично- стабилно положение. Така корена на езика не пада назад, а настрани . Отделно, за разлика от горните хватки, тази предпазва и от вдишване на стомашно съдържимо, тъй като в странично положение то по- често изтича навън:
При наличие травми на гръбнака също трябва да се внимава, за да не се навреди допълнително. Завъртането трябва да стане от повече от един човек, така че главата, раменете, таза да се завъртят синхронно, без да има усукване на гръбнака.
B- breathing
След като сме направили всичко възможно, така че дихателните пътища да бъдат проходими, се уверяване, че болният има дишане. Това става най- лесно чрез поставянето на дланта или ухото пред устата и носа, при което се усеща въздушната струя. Отчитат се и дихателните движения на гръдния кош. Характерно е, че при запазено спонтанно дишане, но непроходими горни дихателни пътища се правят неефективни дихателни усилия, с хлътване на тъканите над гръдната кост и горната част на корема. При липса на белодробна вентилация, било поради запушване на дихателните пътища и/или липса на спонтанно дишане е характерно посиняването на кожата, т.нар. цианоза, която се дължи на липса на кислород в кръвта. Същото се получава и при силно нарушение или спиране на кръвообращението, т.е. спиране на сърцето и клинична смърт.
Благоприятни белези, говорещи за добро дишане са наличието на добър въздушен поток и порозовяването на кожата.
При липса на дишане се започва изкуствено дишане уста в уста или със специално оборудване, ако е налично. Добре е дишането уста в уста да не става директно, а през няколко слоя марля, чиста кърпа или парче плат.
C- Circulation
Трябва да се отчете дали е налично кръвообращение и до колко то е пълноценно. Това става най- бързо и лесно, чрез пипане на артериален пулс. При силно понижено кръвно налягане е възможно да липсва пулс на китката, така че трябва да се провери и на сънната артерия. Никога не бива да се притискат едновременно двете сънни артерии, тъй като това нарушава кръвотока към мозъка. Не бива и натиска да е повече от няколко секунди – това активира рефлекси на вегетативната нервна система, които подтискат работата на сърцето. Важен критерий е и цвета на кожата- ако кожата е розова и топла, има добро кръвообращение. Отчитат се и качествата на пулса- колко добре е напълнен, с каква честота е, дали е ритмичен или неритмичен.
При силно понижено кръвно налягане може да се опита леко повдигане на краката на лежащ по гръб болен, под ъгъл около 30 градуса спрямо подлежащата повърхност.
При липса на сърдечна дейност, което се отчита като липса на пулс на сънната артерия, се започва незабавно външен сърдечен масаж и изкуствено дишане.
Съществува нова ревизия на системата ABC, според която циркулацията е на първо място – CAB. Това е валидно най- вече при случаите без сърдечна дейност, когато сърдечният масаж започва преди обдишването. Смята се, че първоначално в кръвта все още има достатъчно кислород и сърдечният масаж е ефективен в първите 1-2 минути дори без изкуствено дишане.