Продължаваме да ви представяме една нелека, но пък затова интересна тематика – оказване на първа долекарска помощ на пострадал човек в планината. След като говорихме за съдържанието на походната аптечка и за това какво да правим при човек в безсъзнаие, идва ред и на един доста актуален риск в зимната планината – хипотермията.
Характеристика и поведение.
Определение:
Като хипотермия се определя състояние , при което централната телесна температура е под 35 °С.
Причини:
Най-често причината е продължително пребиваване в среда с ниска температура , без да е налице първично увреждане на терморегулацията на организма.
Основните причини за хипотермия са :
– излагане на студ , особено в съчетание с вятър и висока влажност. Високата влажност прави въздуха по-добър проводник на топлина и така способства за охлаждането на тялото. Вятърът възпрепятства задържането на слой от затоплен въздух около кожата. Охлаждането се осъществява много бързо при престой в студена вода – водата е добър проводник на топлина. Освен изброените фактори на външната среда, голяма роля играят и неподходящото облекло , общото състояние , изтощението , възрастта. Смята се , че децата са по-застрашени – при тях телесната повърхност , отнесена към обема е по-голяма в сравнение с възрастните.
– травма , водеща до обездвижване ,термична травма с обширни по площ изгаряния.
– употреба на алкохол – чрез разширяване на кръвоносните съдове води до повишено топлоотдаване.
– медикаменти – успокоителни и др.
– хронични заболявания , като сърдечна , бъбречна и чернодробна недостатъчност.
– ендокринни заболявания – диабет , хипогликемия , хипертиреоидизъм .
– неврологични заболявания .
– продължителни диагностични и лечебни процедури .
Промени, настъпващи при хипотермия:
Първоначално действието на ниската температура предизвиква включване на компенсаторни механизми , имащи за цел запазването на централната телесна температура. Те действат в две посоки – намаляване на топлоотдаването и повишаването на топлопродукцията на организма.
Основно значение за намаляване на топлинните загуби има изразеното свиване на кръвоносните съдове по повърхността на тялото , чрез която се изключва в известна степен терморегулаторната функция на кръвта – като добър проводник на топлина, циркулирайки в съдовете да я пренася от вътрешността към периферните части на тялото, където я отдава.
Топлопродукцията се повишава чрез първоначалното активиране на разграждането на въглехидратите ( поемайте голямо количество въглехидрати в зимната планина), повишен мускулен тонус и повишаване на минутният обем на сърцето .
Ако действието на ниските температури продължава, тези компенсаторни механизми бързо се изчерпват и започва прогресивно спадане на централната телесна температура.
Продължителното свиване на кръвоносните тъкани води до кислороден глад в тъканите. Със задълбочаване на състоянието сърдечната дейност се забавя и кръвното налягане се понижава. В крайна сметка при спадане на централната телесна температура до около 25°С обикновено сърдечната дейност спира.
При понижаване на телесната температура с около 2-3 °С настъпва т.нар “cold diuresis” – повишано отделяне на урина. Главният мозък сравнително добре толерира хипотермията.
При 30-35 °С се повишава мускулният тонус и се появява треперене. По този механизъм за кратко време топлопродукцията може да се повиши до четири пъти. Първоначалният положителен ефект на мускулните контракции по-късно се заменя от негативни – кислородната консумация води до последващо допълнително понижаване на телесната температура.
NB:Изключително важен феномен е т.нар. „ смърт при спасяване“ – при опит за раздвижване на болен в хипотермия, чрез активни движения, или разтриване, изстудената кръв от периферията на тялото изведнъж нахлува към сърцето и може да се стигне до спиране на сърдечната дейност. Подобен ефект има и бързото затопляне.
Симптоми:
Според централната телесна температура се различават следните степени на хипотермия:
Лека – 34-36.5 °С
Умерена-28-33.5°С
Изразена- 17-27.5°С
Дълбока-4-16.3°С
Тези температури представляват централната телесна температура, а не тази на повърхността на тялото.
Първоначално субективно болните имат чувство за студ , тръпки , стягане на мускулите , болки в периферните части на тялото поради хипоксията в тях. Ако сте на планина с човек, който принципно не се оплаква от условията, но внезапно започне да мрънка осезаемо много, то това със сигурност може да е признак на първия стадии на хипотермията. Със спадане на телесната температура изпадат в състояние на безразличие, съзнанието им се замъглява. Наблюдавайте спътника си – ако до преди малко е мрънкал и изведнъж спре да говори и да се оплаква, то това също е признак. Поради отслабените жизнени функции и положените усилия се чувстват силно изтощени и се отпускат да полежат. Често получават халюцинации и говорят несвързано. Постепенно дишането става повърхностно и рядко. Сърдечната честота се забавя още повече, артериалното налягане спада, появяват се гърчове. Последователно в кратък период от време настъпват загуба на съзнанието, спиране на дишането и сърдечната дейност.
Най-типичните симптоми на хипотермия са:
-треперене от студ
-синкава и бледа кожа
– забавен говор и реакции
-прогресивно замъгляване на съзнанието , до загуба на съзнание
-разширени зеници
-забавен пулс
-неритмично дишане
Винаги трябва да се има предвид и възможността за придружаващ травматизъм, тъй като излагането на студ може да е в следствие на пропадане във водата след счупване на лед , нещастни случаи в планината , падане на лавини и др. .Често доболничното измерване на телесната температура е трудно.
По време на транспорта трябва да се следи пулса, дишането и съзнанието и да се следи за появата на фатални ритъмни нарушения или на техни предвестници.
Обикновено под 34 °С се появява амнезия, а под 30 болният трудно разпознава близките си. Под 25°С се наблюдават широки зеници и настъпва кома.
Първа помощ при хипотермия:
Всички пациенти с хипотермия или съмнения за такава подлежат на хоспитализация.
Потрадалият се премества в топло помещение, където мокрите дрехи се отстраняват , като се избягват всякакви активни и пасивни движения, след което се завива с топли одеала. При запазено съзнание се дават през устата топли подсладени напитки – например кафе или танинов чай заради техният стимулиращ ефект. Бързото затопляне на крайниците може да доведе до шок!
Болните в по-тежко състояние се транспортират незабавно- в легнало положение , поради възможност за колапс. Ако на този етап не може да се изключи травматизъм е удачно и обездвижване за избягване на последващи увреждания.
„Лечението” с алкохол е противопоказано.
Затоплянето на болни в хипотермия трябва да става бавно. Това, освен чрез затоплени напитки, при болни в стабилно състояние и в съзнание, може да стане и чрез поставяне на бутилки с топла вода на местата, където минават големи кръвоносни съдове- под мишниците и в ингвиналните гънки.
На теория съществуват няколко основни метода за затопляне – пасивно, активно- външно и централно:
1. Пасивно затопляне – изисква пациентът да се подсуши ,да бъде защитен от вятър и студ , завит с одеала или спален чувал.Този метод е подходящ при централна телесна температура над 30 °С. Същността му е в намаляване на топлинните загуби и създаване на условията термогенезата да изведе болния от състоянието на хипотермия.
2. Активно външно затопляне – централната телесна температура се повишава чрез затопляне на повърхността на тялото – поставят се електрически възглавници и одеала , бутилки с топла вода. Това трябва да става много бавно и внимателно!
3. Активно централно затопляне – това е най-бързият и инвазивен метод. Извършва се в болнични условия, чрез промиване на телесни кухини със затоплен физиологичен серум – стомашна промивка, промивка на пикочен мехур и др.
При безсъзнателно състояние се оказва първа помощ по съответните правила. При силно понижено кръвно налягане краката на лежащият по гръб болен леко се повдигат за повишаване на притока на кръв към жизненоважните органи.
Хипотермията е резултат от общото въздействие на студа , но често се съпътства и от неговите локални последици – измръзванията (congelatio).Голяма част от болните с измръзвания не са достигнали до хипотермия , но за сметка на това огромната част от тези с тежко общо охлаждане имат и локални увреждания. Най-уязвими са ушите, носа, брадичката, пръстите (особено на краката) , скротума и др. При висока влажност на въздуха и лошо кръвоснабдяване на тъканите, до измръзвания може да се стигне и при температури около нулата . Най-характерен пример за това е т.нар . окопно (траншейно) стъпало.
Локалните поражения се степенуват, подобно на изгаряниета. Може да се стигне до загуба на тъкани, ампутации, лоши естетически и функционални резултати . Разтриването на засегнатите участъци е противопоказано поради риск от допълнителна механична травма. По принцип лечението медикаментозно и хирургично. Първоначално засегнатите участъци могат да се покрият с мек плат, без пристягане.
Усложнения:
Потенциалните усложнения са много – мозъчен оток, трайни неврологични увреждания, пневмония, възпаление на панкреаса, инвалидизация и обезобразяване, поради измръзванията и загуба на тъкани, локални и общи инфекции и др.
Профилактика:
Профилактиката на хипотермията се състои в правилен подбор на облекло , въздържането от употреба на алкохол при престой на ниска температура , трезва преценка на метеорологичните условия и собствените възможности . Употребата на алкохол за „загряване” , както вече се каза е грешка-това става чрез топли напитки , въглехидратни храни и движение.
Прогноза:
Прогнозата при хипотермия зависи от нейната степен и продължителност , от възрастта и общото състояние на болния , от оказването на своевременна и ефективна помощ. В зависимост от тези фактори смъртността варира от 12 до 75%. Локалните поражения могат да доведат до лоши функционални и естетични последици , инфекции, както и до смърт.
Оказване на първа долекарска помощ: Състав на походна аптечка