Статията е превод от този материал на Аdventurink с автор Цвети Игнатова.
Симоне Моро е благороден рицар, заклет в пикела и онези висини, достижими за малцина. Прекарвайки детството си сред природата, за разлика от повечето тийнейджъри (както и някои възрастни), още на 13-годишна възраст Симоне знаел много добре какво иска в живота. Той отишъл при баща си и заявил, че иска да стане истински алпинист. Така и станало. Интересен факт е, че тази жива легенда на алпинизма поставя началото на своя път към височинния алпинизъм със спортно катерене. И докато планинарството и спортното катерене за някои могат да бъдат две различни вселени, Симоне обича да жунглира с различните стилове, които вертикалата предлага.
„Опитвам се да имам поглед над пълната картина на катерачния свят. Това означава, че не харесвам едиснтвено височинния алпинизъм, леденото катерене или скалното такова. Опитвам се да комбинирам. Това ми дава възможността да бъда готов да изкача всеки вид стена и да оцелея във всяка ситуация.“
Постижения
Началото на височинната му кариера е толкова върхово, колкото и най-висиката точка на Земята. Своята първа експедиция, той преживява на връх Еверест през 1992. Въпреки, че не достига върха, опитът, който получава, отваря една съвсем нова глава в историята на Симоне. През следващата година той прави първо успешно зимно изкачване на Аконкагуа. С забележителни изкачвания от Патагония до Сибир алпийската биография на Симоне Моро е впечатляваща. А това, което я прави още по-впечатляваща е, че той е единственият алпинист, който успешно извършва първите зимни изкачвания на 4 от дванадесетте осемхилядника през същинския зимен сезон: Шишапангма (2005), Макалу (2009), Гашербрум II (2011) и Нанга Парбат (2016).
Със своето зимно изкачване на Шишапангма през януари, 2005, Моро слага край на 17-годишен период, в който никой не е стъпвал на осемхилядник през зимата. Неговата мания по височинните зимни изкачвания стимулира изместване на тенденциите сред професионалните и опитни алпинисти – това от летните туристически експедиции, в които човек може да се озовe сред тълпа от хора по пътя до върха към извънземните условия, постлани от зимата. Със сърце на изследовател, италианският алпинист е кълбо от енергия, за което невъзможно е просто една смесица от букви без никакво реално значение.
Симоне Моро застава зад своя трескав тренировъчен режим и мотото:
„За всеки час, който не използваш за тренировка, твоят съперник получава един допълнителен такъв.“
Ако денят не предостави тази възможност, без да търси оправдания, той ще тренира на лунна светлина. Подготвяйки се, както физически, така и психически, Симоне Моро е от онази рядка порода алпинисти, които знаят, кога трябва да се откажат и да се върнат. Той е автор на 9 книги и е удостоен с множество награди. Зимният сезон дебне зад ъгъла, а аз успявам да склоня Симоне Моро да си поговорим за някои готини и доста студени неща.
Кое е това нещо в смразяващото време, което те привлича толкова много?
Това, че съм сам през зимата. Това ме връща към чувството да бъда изследовател, да се наслаждавам на чистотата, самотата и дивото в планината. Всичко е сложно и е необходимо да развиеш в себе си изкуството да оцеляваш.
Кои са най-ниските температури, на които си се излагал?
Няколко пъти съм бил изложен на температури между и -50 и -56 градуса. В някои от тези дни е имало и вятър като крайният резултат е нечовешки смразяващ студ.
Има ли специална Симоне Моро формула, която те поддържа на минусови температури?
На първо място, аз съм позитивен човек, винаги оптимист и това помага много при екстремни условия. Освен това съм малко старомоден, в смисъл, че винаги съм тренирал здраво, облечен леко и работейки 365 дни в годината. Често пропускам обяд и/или вечеря, или пък тренирам изцяло на гладно, за да науча тялото си да бъде устойчиво и да работи при трудни условия. Вярвам, че умът е онова, което е най-важно да бъде тренирано и съм много стриктен и суров със себе си.
Тази година, заедно с Тамара Лунгер, извършихте екзотично първо изкачване на връх Победа (7439 м.). Поздравления! С какво тази експедиция се различаваше от тези в Хималаите?
Беше студено, отдалечено и трудно изкачване, което вероятно малко от моите колеги разбират. Не беше ваканция и изобщо не беше лесно. Бях на едно от най-студените места на земята, изкачвайки най-високият връх в региона. Катерихме се в алпийски стил и без почивка в единствен опит. Беше магическо изживяване в една дива и различна природа. Едно от най-красивите места, които съм виждал в живота си.

Зимата идва и K2 остава единственият неизкачван по това време на годината осемхилядник. Чух, че поляците планират нов опит през сезон 2019-2020. Какви са твоите планове за този сезон и специално за K2?
Тази зима няма да ходя на K2. Имам друг проект. Тази година там ще бъде пренаселено. Има голяма руска експедиция и друга експедиция от испания с 5-6 души. Вероятно ще има и трети екип, затова ситуацията ще бъде напрегната. Аз ще отида на друго място за друг проект, но вярвам, че K2 скоро ще бъде изкачен през зимата. Някой ден и аз ще отида на K2, но по мой начин и в моя стил.
Можеш ли да споделиш малко повече за твоя проект?
Строго секретно е.
Ако не беше алпинист, с какво щеше да се занимаваш?
Ами, аз съм пилот на хеликоптер и много обичам да летя в планината. Вероятно щях да бъда в Непал, летейки на пълен работен ден, изпълнявайки всякакви спасителни мисии.
Какъв съвет би дал на своето 13-годишно аз?
Че изкачването на всички 14 осемхилядници е много популярна и стара цел. Че е скъпа, трудна и опасна, но вече не е символ на изледователското и не представлява интересен резултат. Да бъде изследвател и да напише страница във вертикалната история. Важно е да се интересуваш от това как и кога, а не само какво изкачваш.
Има ли нещо, освен обичайното, което винаги носиш със себе си на експедиция?
Не, нищо. Не съм суеверен. Взимам това, което ми е необходимо и най-важни са мотивацията, знанието и добрата физическа подготовка.
Ако съществуваха деветхилядници, щеше ли да се пробваш и мислиш ли, че човешкото тяло може да издържи на подобно приключение?
Сигурен съм на 100%. Хората са невероятни и границите са затова, за да бъдат тласкани непрестанно нагоре.
Какво е приключение за теб?
Изкуството да откриваш, да оцеляваш и да адаптираш себе си към непознатото.