Тъкмо съм финиширал полумаратон в Пловдив, когато с Дора и Мишо се събираме, за да обсъдим кой какво го боли и как е преминало тичането. В този момент Дора, ровейки се в телефона, измрънква едва чуто: “Май някакъв алпинист е умрял…Ули…”. В същия момент питам невярващо – Ули Щек?! и й грабвам телефона за да прочета текста…
Оказва се истина. В неделната утрин на 30-ти април 2017 г., съвремения Нютон на алпинизма и катеренето – Ули Щек се подхлъзва на лед в района на Лагер 1 на Еверест и пада от височина от повече от 1000 м.
Макар и да съм прочел текста, почвам да ровя за повече информация…всички статии за инцидента са идентични – Ули Щек е умрял след подхлъзване на слизане от аклиматизационното си изкачване.
И този път, както всеки друг, целта на “Швейцарскта машина” бе висока и отвъд предела на обикновения човек и алпинист – соло преминаване на траверса на Еверест ( 8850) – Лхотце (8 516 м.)
След като успява да преживее няколко ужасяващи инцидента ( 2008 г. камък го удря докато се катери нагоре и му чупи каската, като самия Ули пада от повече от 60 м.; през 2007 г. успява да оцелее след лавинен инцидент под връх Анапурна) този път съдбата му обръща гръб.
Ули Щек става известен в света на алпинизма със своите трудни и скоростни изкачвания. На няколко пъти успява да подобри рекорда за най-бързо изкачване на легендарната северна стена на Айгер ( 2:47 ч.). През 2013 г. прави нещо наистина впечатляващо като успява да изкачи връх Анапурна по южната стена за 20 часа. Това му постижение му осигурява наградата “Златен пикел” ( еквивалента на наградите Оскар за алпинизъм) за 2014 г. Това е второто му отличие след това получено през 2009 г. През 2015 г. успява да изкачи всичките 82 върха над 4000 м. в Алпите само за 62 дни.
Ули Щек бе новатор. Вечно усмихнат, поствящ на границите на възможното човешкото тяло, той успява да затвърди и популяризира един нов стил в катеренето – Fast&light.
Ули Щек бе новатор. Търсеше новото и се опитваше да покаже на всички алпинисти, че трудните и недостъпни върхове могат да бъдат изкачвани и по друг начин. Няколко дни преди фаталната неделна утрин написа следното в своя туитър профил “Обичам това, тук е великолепно. Не преставам да вярвам в активната аклиматизация. Тя е много по-ефективна от преспиванията на определени надморски височини!”.
Попитан какво е за него успеха, Щек заявява: Разбира се, че искам да се изкача на Еверест и Лхотце. Но това само по себе си е много висока цел. Неуспех за мен би значело ако умра и не се върна вкъщи…”